Литература Балканских стран
|
Белков И. На старата география и история на Македония. «Ученишен. преглед», год. XI. II, 1943, кн. 2, сгр. 167-168. Бешевлиев В. Към въпроса за народности на старите Македонии, «Годишник на Соф. Университет, историко-филолог. факультет», кн. XXVIII, 8, стр. 74. Вулич Jедан. Нов гроб код Требеништа, «Гласник скопског научног Друштва», 11(1932), 1-41. [294] Вулич Н. Нови гробови код Требеништа, Споменик Србске Акад. наука, 76(1933), 1-32 и 77(1934), 85-104. Vulic N. Ein neues Orab bei Trebenište, Jahreshefte des Oester. Archäol. Instituts, 27(1931). Vuliс N. Nécropole archaique de Trebenište, Révue arhéologique, 1934. Vulic N. Une nécropole antique pres de Trebenište, Revue internationale des Ètudes Balkaniques, Belgrade, 1934. Вулич. Антички споменици наше землье. «Споменик Србске Акад. Наука». 75(1933) и 77(1934). Вулич. Северна граница античке Македониjа. Зборник, Белград, 1924. Васич И. Некрополе у околине Охрида, «Србски книжении гласник», 1928. Данов X. Сведеня за българските земли у атинските пости от V век, «Родина», III, кн. 4, 1941. Данов X. Херодот като изворъ за историята на Тракия, Македония, Пеония и Западного Черноморие. «Годишник на Соф. унив., историко-филологич. ф-тет», кн. XXXII. Данов X. Към исторический облик из древна Тракия (изольдования, върху из ворознанието на нашите земли I, част от Омира до Страбона. «Годишник на Соф. университет, историко-филологич. ф-тет», кн. XI с.р. 161, 1943—1944. Данов X. Към историческия облик из древна Тракия, II, от Диодор до Макробий, „Годишник на Соф. университет, историко-филологический ф-тет", кн. XIV, стр 1-74, 1946—1947. Данов X. Към исгорическия облик на древна Тракия. ч. II, «Годишник на Соф. университет, историко-филологически ф-тет», т. X, III, год. 1947-1948. Данов X. Към материальната культура на тракийците презомировата епоха, кн. I, «Исторически преглед», година четвьерта, 1947—1948. Делирадев П. Принос към историческата география на Тракия, т. 1, София, 1953. Димитров Д. Надгробния медалион от долината на средна струма през римската епоха, София, 1946. Димче Коцо. Наколните жилишта во «охридското езеро краj, струга» и средневековните споменици во струга и струшко, Годишен зборник, кн. 4, Скощ'е, 1951, стр. 3-26. Jean N. Kalléris, Les Anciens Macédoniens étude Linguistique et historique tome I, Athénes, 1954, p. 325. (В сносках фамилия пишется то с С, то с К. Пишу с К, исходя из библиографии — HF) Д. Канацулис. Ό Αρχέλαος και αί Μεταρρυθμίσεις του εν Μακεδονίαι, 1948. Кацаров Г. Антички паметници в Българии, София, 1942. Кацаров Г. Болгария в древностьта, София. 1926. Кацаров Г. Царь Филипъ II Македонски (История на Македония до 336 г. пр. Хр.), София, 1922, стр. 319 и таблици и кфти. Кацаров Г. Пеония, принос към старата етнография и ист. на Македония (географски библиотека), София, 1921. Кацаров Г. Етнографското положение на старите Македонии кн. II (стр. 156-175), кн. III (стр. 265-281), 1910. Кацаров Г. Тракия в Омировия епос, «Изв. по истор. д-во», кн. XI-XII, 1931-32, стр. 122-135. Кацаров Г. Елинизьм и стара Тракия и Македония, «Годишник на Софийския университет, историко-филолог. факультет», кн. XIII-XIV, 1917—18. Кацаров Г. Принос към старата история на Македония, «Известия на Бълг. историч. д-во», V, 1922, стр. 1-10. Кацаров Г. Нови изследования върху археологията на Македония. «Македонски преглед», 1924, кн. I, стр. 21-25. Кацаров Г. Ролята на старите Траки и предисторията и протоисторията [295] на Балканский полуостров и Мала Азия, «IV отчет на Бьлг. Археол. ин-т в София за 1924», стр. 17-42. Кацаров Г. Произход и прьв разцвет на одриското царство и древне Тракия. «Училищен Преглед», год XXXII—1933, стр. 737-754. Кацаров Г. Принос къч историята на древна Тракия, «Известия на института за българска история», София, 1954, № 5, стр. 155-172. Лисичар П. Нашата македонска антика, «Современност», № 7-8, год. IV, Скоще, стр. 583-620. Македонска хронология, ч. I, събрал и наредил, Ил. Ив., София, Вардар, 1925. Милчев А. Социално-икономическият и общественно-политически строй на Траките (VIII—IV в. пр. н. э. «Исторически преглед», № 4-5, 1950). Милетич Л. Македония и македонската българи, „Культурно-историч. поглед", 3-го изд., София, 1925. Мутафчиев П. История на болгарския народ, ч. 1, София, 1943. Папазоглу Ф. Ейон — Амфиполь — Хрисополь, Жива антика. Папазоглу Ф. Македонски градови уримско доба, Скопjе, 1957. Пастухов И. Бьлгарска история. Предистрическо время, древность средневековье, София, 1942. Попов Р. Култура и живот на предисторическия човек в България, ч. I, Каменна епоха, София, 1928, стр. 62. Славчев. Александър Велики, с преглед на старомакедонската история до 336 года, София, 1946. Чарджевич Т. Македониjа, 2 изд., Белград, 1927. Тодоров Е. Историята на древна Македония «Известия на исто-рич. д-во», кн. XIX-XX, 1944, стр. 125-141. Шкорпил К. Паметницы из Болгарско, 1888. |